По едно време бях омъжена за бизнесмен. Може би беше подходящ момент... Или гонех точно тази цел, или развивах върховен стремеж към това... Но бизнесменът се интересува само от власт. Винаги и във всичко търси властта, твори власт. Никакво количество пари или власт не е достатъчно за него. Единствено осезаемото и вещественото, реалността от плът и кръв, онези неща, които може да докосне, помирише, види и чуе, представляват интерес за него. Натрупването на все по-големи количества е единствената му цел и кредо.
А коренно противоположен, съгласете се, е човекът на изкуството. Той преследва истината, смисъла, и търси как да направи всички неща красиви. На него не му трябва същественото и осезаемото, функционалното и материалното. Той не пропуска палещо слънце или бледа луна, облаче или дъждовен порой, без да се спре и да се загледа с удивление и почуда. Живее в облаците и единствено небесните съзвездия кръжат в главата му.
И изневерих на правилата като предпочотех човекът на изкуството, въпреки че по този начин загърбих сигурността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар