четвъртък, 17 март 2011 г.

изтрезвително

Вървиме си, а той ми вика: - Хайде да се чукаме! - Простак, ти за двете уискита, кво искаш и бебе ли да ми направиш? - Не, бе мацка, не искам бебе - искам тебе! Тогава се завъртях и му изцепих един право в мазната мутра. Затичах се. Не погледнах какво става. Чувах псувните му. Спрях след около две пресечки. Запалих цигара. Имах още два часа. А един върви срещу мен. Бонбон, ти казвам. Висок и синеок. Рекламно лице. Дълъг бедър. Широки рамене. Спира до мен и ме фиксира. Аз се нахилвам. Гот ми е.
А той: - Дай огънче, сладкиш! Подавам му запалката. Той си пали. Викам му: - Хайде да се чукаме! И прокарвам език по устните си...
- Тая, па! Я се застреляй, боклук! Исках само да пуша, капиш, парцал такъв?! И ме подмина. Видях как си хвърли цигарата. После как едно русо "гадже му скача. Секси  едно такова. Момче на около 18-19. 

- Докторе, ама дай още едно от тия розовите. Не съм мигнала цяла нощ.
А д-рът си сваля панталона и приближава парчето си до лицето ми. Такова е положението. Трябва да му духам на психара. Иначе не ми разрешава да си фантазирам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар