broken time

Запалих си цигара и се загледах през прозореца.
От четвъртия етаж хората изглеждат малки.
Жена пресича павирания площад и от нея се виждат
само: една глава, размахващи се ръце, следващи
посоката крака. Тялото някак се е смалило, изчезнало
или станало жертва на оптическа измама. Дръпнах се
от прозореца, защото се сетих за един филм на
Алмодовар. Там всеки, който се появеше на екрана,
влачеше някаква трагедия, реших да не забелязвам нищо
около себе си, за да не вземе нещастието да се размножи.
Защото... Представих си камион как минава през
пресичащата и я убива, а после шофьорът се блъсва
в трамвай и умира. Заразно е.

от дълбокото в моя дневник

По едно време бях омъжена за бизнесмен. Може би беше подходящ момент... Или гонех точно тази цел, или развивах върховен стремеж към това... Но бизнесменът се интересува само от власт. Винаги и във всичко търси властта, твори власт. Никакво количество пари или власт не е достатъчно за него. Единствено осезаемото и вещественото, реалността от плът и кръв, онези неща, които може да докосне, помирише, види и чуе, представляват интерес за него. Натрупването на все по-големи количества е единствената му цел и кредо.
А коренно противоположен, съгласете се, е човекът на изкуството. Той преследва истината, смисъла, и търси как да направи всички неща красиви. На него не му трябва същественото и осезаемото, функционалното и материалното. Той не пропуска палещо слънце или бледа луна, облаче или дъждовен порой, без да се спре и да се загледа с удивление и почуда. Живее в облаците и единствено небесните съзвездия кръжат в главата му.
И изневерих на правилата като предпочотех човекът на изкуството, въпреки че по този начин загърбих сигурността.

изтрезвително

Вървиме си, а той ми вика: - Хайде да се чукаме! - Простак, ти за двете уискита, кво искаш и бебе ли да ми направиш? - Не, бе мацка, не искам бебе - искам тебе! Тогава се завъртях и му изцепих един право в мазната мутра. Затичах се. Не погледнах какво става. Чувах псувните му. Спрях след около две пресечки. Запалих цигара. Имах още два часа. А един върви срещу мен. Бонбон, ти казвам. Висок и синеок. Рекламно лице. Дълъг бедър. Широки рамене. Спира до мен и ме фиксира. Аз се нахилвам. Гот ми е.
А той: - Дай огънче, сладкиш! Подавам му запалката. Той си пали. Викам му: - Хайде да се чукаме! И прокарвам език по устните си...
- Тая, па! Я се застреляй, боклук! Исках само да пуша, капиш, парцал такъв?! И ме подмина. Видях как си хвърли цигарата. После как едно русо "гадже му скача. Секси  едно такова. Момче на около 18-19. 

- Докторе, ама дай още едно от тия розовите. Не съм мигнала цяла нощ.
А д-рът си сваля панталона и приближава парчето си до лицето ми. Такова е положението. Трябва да му духам на психара. Иначе не ми разрешава да си фантазирам.

ПИСМО ДО КРИСТИНА

Здрасти! Не съм ти писала отдавна. Не ми се сърдиш, нали? Ти си готина. Цунки, цунки, Златце!
Нямам време, муцко. Около мен е гъмжило! Пълно е с навитляци. Сега излизам с един, дето не си знае мангизите. Венци се казва. Всяка вечер сме на различни кръчми. Пуска ми и по двеста евро да си харча за дневни. Но ме иска непрекъснато да съм с него. И като сме заедно ме гледа едно такова тъпо. Няма излъчване. Не ми вдига, нито сваля звездите в очите. А бе скука. Държи ми ръката и ми вика: "Знаеш ли, коте, мисля да ти предложа да си смениш фамилията в най-скоро време. Писна ми да менкам разни пикли. Ти си сладка, имаш готина фигура, кефиш ме отвсякъде. С теб, човек може и да се напие, а може и да си гледа бизнеса. Точна си. Не си за еднократна врътка" и подобни. А аз не искам да се омъжвам за него. Не е лошо момчето, колите му коли, яхта, върти кинтите, ама беден речник, Криска. А в леглото нищо не ми говори. Блъска и до там. А на мен ми трябва нежност и дори да ми говори мръсотийки. Умирам си да слушам как ще ме обърне,  да ме пита гот ли ми е като ми го ... абе, сещаш се. Падам си перверзна в това отношение. Сексът е готин, ако има фатназии, постановки, пози, лаф... иначе си е едно чукане безидейно. Все едно да пушиш цигара и да помниш фаса. Не става.
Та, Крис, ти нали още бачкаш във онова издателство? Няма начин около теб да не се навъртат поети. Дай нещо по-така. Да е чаровен и непременно добър поет. Добрата поезия и богатата лексика ми вдигат либидото. Не съм някое животно, дето само търси тъпкач. Искам да ми говори, докато го прави. А и за компания ги бива, бохеми са поетите. Сигурно ще ми посвети и стихове. Леле, това ме кара да се изпотявам приятно. Само като си помисля. Гледай да може и да пее. Нали им викат бардове. Много е романтично, Крис! И зарязвам моичкия на счетоводителя му. Трябва да ставам, муци. Дошъл е брат му. И с него се опитвам да видя звездите, ама малко му е небето.
Ти, нали разбра какво ми трябва?! И непременно ми пиши. Нямам търпение да те видя.

PS: Още ли имаш нужда от ония пари за изплащане на апартамента. Имам ги и отгоре още много. От оная история... Ще ти ги пратя.. А, и да те питам, Мишето може ли вече да казва мама?
Цункай го. Не, не страдам особено, но би ми се искало да го научиш да приказва много. Маминото сладко мъжленце. И никога не му казвай коя съм. За него ще съм леля Вили. Твоя приятелка от интерната.
Поздрави на Ники.Четох новата му книга. Ти, поне, случи на мъж.

Чао, Крис!
Вилката :)))

COOL

Още от сутринта ми е кисело. Нещо не си пасваме с времето. Пълен абсурд. Имам толкова други неща за правене, а трябва да се запознавам с брата на Иван. Иван? – той е гаджето ми. Мъжът, с който се чукаме, когато не е толкова пиян, че да не може да го вдигне. Какво е това – към 9 валеше, имаше буря, после слънце. После пак валя.

Косата ми се накъдри от влагата. Адски мразя да ми се скапе косата. Но пък на Иван му е все тая. Уфф, добре де, идвам. Що ми звъни през половин час. Казах, че ще отида.

Дневната е пълна с народ и пушек. Димо, Митака, Иван и онзи, който не познавам вероятно е брат му. Прилично излежда, бих казала доста над приличното. Та чак нещо ми трепна от погледа му. Естествено, демонстрирам непукизъм. И се нахилвам на останалите. Иван се хвърля към мен и ме вдига от пода, завърта ме, целува и показа, кой оре тая нива. То, всички знаят, де.
Да бе, забравих за мацките. Нели, от втория етаж. Винаги е на купоните. И винаги си тръгва с различни. Нейна си работа. Стара мома. Дива за кревата. Даниела- тръпката на Митака, както той се изразява. Не е лоша. Допадаме си в лафа с нея. Дано не му се скатае, че на него все така му върви. Изобщо не му връзва с мадамите. Абе, явно нещо ги гони. Но хич не ме интересува. Мая - жената на Димо. Като гледам, сме си по двойки. Очертава се Нели да се лепне на който дойде по-късно. Не я виждам с... Мариан ли? Приятно ми е – Теди от Теодора. Та, не я виждам с "канадеца".

Влизат още трима. Цецо, Ицката и една едрогърда изрусена, леко пълна мацка. Малко е над 30-те, ама става. Охо, това ли е Марга... Тая жена си е паднала на късмета. Преди четири месеца се омъжи за един богат германец. Бизнес с метали плюс два или три хотела. И той сега бил в Кувейт, а пък на нея й домъчняло за БългЕрияяя. Чаткам аз за какво й е домъчняло. Ицо я оправяше преди да хване швабата. Та, Ицо си е за Марга. Има трима висящи. Значи Нелката е с право на избор. Вече носи отрупана табла с питиета от бокса. Я, дай тука водката, че от друго ме цепи главата. Наливам си две части водка и една портокалов сок. Хвърлям три ледчета и пия първа. Глупости. Тия, които заварих са на по няколко до тук... Както и да е. Вече се заформя приказката. Маргото е с тъничко гласче наобратно на фигурата си. Писука нещо за това, че не е лесно да се преодолее носталгията. Пуши с премережен, доколкото се справя с тази поза, поглед и отпива на малки глътчици. Кво пие тая жена?! Вино с лимонада. Селоооо, майната й. Седнала е до Мариан. И от време на време си гукат на инглиш. И тя си умира от кеф. Патка. На стената зад мен се върти филм. От Канада - къщата на Мъро, ливади, и разни реки, риболовни сбирки. Дъни музика отляво. Стари метълски балади, рок, чалгааааа. Късам си нервите. Ставам и пускам Флойд, като крещя на Иван да внимава какво свири. После тръгва Стоунс. Лее се водката. Другите пият бърбън, уиски, вино, бира, абе всичко се пие. Идва ред на тревата. Марга е спец. Прави цигарите ръчно. Забравила машинката. Облизва всяка и подава. Дърпаме яко. Гледам моят вече денси сам. И гол от кръста нагоре. Опааа! На стената - хард порно. Някакви се чукат като за последно. Но какафонията е толкова голяма, че нищо на се разбира. Отзад ми пъшка видеото, отляво бичи музика, надвикваме се, Марга пищи от смешките на Мъро. Аз пък имам малко по плътен глас и се изцепвам - Дами канят, айде копелдаци  да подпалиме тепиха. Май тревата и водката са влезли в печелившата комбинация. Започвам да танцувам като professional cool girl . Нищо не ме интересува. Иван вече е чисто гол. Негов патент. Като се осмърти се съблича. Има голям пенис. Но сега виси, щото е къркан. Значи чукането отпада. Той затова преди месец купи розов, светещ силиконов вибратор. По неговия размер. Да не ми липсвал SEX като бил в безпомощно положение. И сега тоя ми ти вибратор в ръцете на Мъро. Гледам как го светка сред дим от марихуана и пиянски хилеж. Нелката се измъква с един от типовете. Даже не разбрах с кой. Иван го отнемА. Марга дреме на малкия диван. Семейството си е отишло. Някой говори от кухнята и като че ли Митака моли гаджето да остане. Мирише на кафе. Готино мирише. Седя до Мариан, а той ми сваля блузата. Опипва ме, ама ми е едно изтръпнало. Нищо не усещам. После нощ. Мрак. Тунел. И там някъде, на масичката, само розовата светлина от изкуствения к**. Сутринта съм в банята и после на бачкане. Заключвам останалите в апартамента. Вратата си е била отворена цяла нощ. Пиянска работа.

Правя си адски силно кафe. Гъсто като безлунна нощ. Ароматно като разтопен шоколад и тъмно като африканска принцеса. Гот ми е.
 - Айвън, къде стъпваш? Това е телефона на баща ти. Иди играй навън при сестра си.
-  Мъро, кво ми носиш? Ама, как?! Кога, бе? И какъв е тоя пакет?..

Гледам снимката от катастрофата. Некролога на Иван, а в скута ми е розовия силиконов вибратор. Кафето ми изстива...